Брестовица отвъд гроздето и виното

Всяко селище е забележително с нещо, но някои направо блестят на българската карта. Брестовица е едно от тях.

Разположено на границата между Горнотракийската низина и Върховръшкия рид на Родопите, селото изглежда е най-известно с лозовите си масиви с разнообразни десертни и винени сортове. Даже един от тях носи името на селото. Гроздето брестовица е бяло десертно, но местните хора използват само него, за да правят ракия, споделя Мария Банджакова – секретар на читалище „Съзнание – 1873“. Тя и колежката ѝ Катерина Шопова разказват и за другите вкусни произведения на брестовичани.

Според тях всеки в Брестовица гледа лозя и почти нищо друго. Затова и използването на гроздето не е ограничено само до алкохолните напитки. Забележителен е сладкият суджук – хитроумен десерт от орехи и гроздов сок. Разполовените пресни орехови ядки се нанизват плътно на конец – това е основата на суджука. Препича се брашно, пресява се и се разбърква с горещата шира от бяло грозде, така че да се получи гъста течност. Ореховият наниз се потапя в ширата и се овесва да изсъхне добре. Това се прави още два-три пъти. Суджукът съхне бавно и направата му изисква поне два дена.

По-лесно за направа, но не по-малко вкусно е и сладкото от грозде без семки (сортът вероятно е флейм сийдлес, който в селото наричат флайм), ароматизирано с барбароас (индрише). От плодовете на лозата в Брестовица се прави и наложено грозде – резлива напитка от бяло десертно грозде, което ферментира в избистрена с хума шира със синапено семе. Другата ферментационна напитка в селото се нарича басма и се прави пак от бяло грозде със синап, но и корени хрян, които се заливат с вода. Като стане готова басмата, в нея се долива толкова вода, колкото се налива за пиене.

Всички тези вкусотии тази година ще бъдат представени за осми път на фестивала „Брестовица – грозде и вино“, който се провежда във и пред грандиозната читалищна сграда към края на септември.

Иначе празникът на селото е на Трифон Зарезан, което изглежда съвсем логично, щом основният поминък са лозарството и винарството. Няма брестовичанин, който да няма връзка с гроздето. За работата в лозята няма разделение по пол и възраст. Говори се, че филоксерата унищожила масивите в Брестовица по време на Балканските войни и тъй като мъжете били на фронта, жените трябвало да насадят новите лозя. По-късно наследеният опит на местните бил използван и извън страната – през 50-те години доста хора заминали за СССР, за да садят лозя.

Брестовица е от големите села – според последното преброяване там живеят малко повече от 3200 души. Много от младите хора се занимават с лозарство – не е рядкост да обработват и по повече от 50 декара. Някои от тях са членове на създадената още през 1908 г. Всестранна кооперация „Нов живот“, която е собственик на една от петте винарски изби в селото.

С още по-стари традиции е и ловната дружунка „Глиган“, основана през 1897 г. Брестовичани са майстори на дивечовите луканки, които подравят с черен пипер и кимион, който някога е бил доста разпространена култура в селото.

Мария и Катерина твърдят, че сега в селото почти не се отглеждат зеленчуци и плодове, но за сметка на това домашното животновъдство все още е развито. Това си личи и от емблематичното за селото агне с кисело зеле. То се приготвя цяло, напълнено с ориз и сложено в тава с кисело зеле. Пече се няколко часа в пещ и се готви за пролетните празници. От агнешко се правят и курбаните в селото – те са гъсти, червени и с аромат на джоджен за разлика от белите курбани в селата от другата страна на Марица. По интересен начин се използва агнешкия мозък – той се отделя от главата, разбърква се с малко вода и се прибавя в гозбата чак накрая.

Разбира се, в селото се правят и различни баници, а дори и родопски клинове, появили се тук с няколкото рода, които слизат от Родопите и се заселват тук. С баниците, макар и косвено, е свързан и обичаят туйкане, за който се смята, че се изпълнява само в Брестовица. На Сирни Заговезни младежите правят огньове от хвойна над селото и с вървени прашки всеки запраща към къщата на избраницата си специално изпечени глинени парчета, наречени логачки, в които гори прахан. При мятането се провикват “Туй е туе, (името на момата), отвори портите, готви баницата, ще дойда да ям.“ И после нека някой се съмнява, че любовта не минава през стомаха.

Макар и известно село Брестовица има да покаже пред света още толкова много неща, така че всеки възможен случай да се озовете там трябва непременно да бъде използван.

Статията е част от проекта „Мрежа Slow Food Пловдив“ от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019 / Plovdiv 2019 ECOC .

 

 

  • Публикации
Информация за автора
Hello World , Slow Food Bulgaria
Малко биографична информация. Малко биографична информация. Малко биографична информация. Малко биографична информация. Малко биографична информация.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *