В Триводици знаят как да се хранят

Ако не сте ходили в Три водици, първо намерете селото в Google Maps и разгледайте сателитното му изображение. Ще видите множество сиво-бели правоъгълници, които наподобяват везба с мъниста. Това са оранжерии и ги има в едва ли не всеки двор. А дворовете са големи и се обработват открай-докрай. Сега вече знаете, че в Три водици се хранят добре.

Вероятно с началния си съвет съм ви затрудниил при търсенето, защото официалното име на селото е озадачаващото слято Триводици, което май не се припознава много от местните хора. Те имат и друга криза на идентичността – административно селото е в община Стамболийски, област Пловдив, но например народните им песни са пазарджишки. А това е важно, защото една от най-прославените ни народни певици – изпълнителката на пазарджишки песни Надка Караджова, е родена и е израснала в селото.

Нейните изяви са започнали в местното читалище, което сега се нарича „Иван Царев-1906“. Председателят му, Стефан Нанкинов, който е само на 23 години, се срещна с екипа на проекта „Мрежа Slow Food Пловдив“ и разказа за Три водици и хората, които живеят тук.

Изглежда в селото се произвеждат всякакви зеленчуци и плодове – земята е плодородна, чернозем, равна, много и съвсем до река Марица. Семейството на Стефан обработва 18 декара, част от които са засети за фураж за кокошките, прасетата и верния кон. Останалото е зарзават – на открито и в оранжерии. Доматите, краставиците, чушките и патладжанът са обичайните заподозрени, но и фасул има, и кромид, и зеле. За някои от тях сами си правят разсада, но взимат и от други села в околността. Розовите домати например са от Куртово Конаре, където отглеждането на този ароматен и сладък зеленчук е подпомогнато от Slow Food и в селото е основан президиум на световното движение. Бъдещите зелки пък идват от Исперихово. Те са много важни, защото са основна съставк за едно от обичаните местни ястия – зимната бурания с кисело зеле. Тя се пече най-вече около коледните празници и освен ферментиралия зеленчук съдържа и ориз. Иначе си има и своите пролетни варианти с лапад и спанак и невинаги е основно ястие, защото се прави и като чорба. Често се сервира подлучена с кисело мляко и чесън.

В Три Водици, както всъщност и в цяла България, Гергьовден е голям празник и тогава, разбира се, се пече агне. Но не на чеверме или в пещ, а в трап в земята. Агнешко, или по-точно шилешко, та дори и овче, е месото и за курбаните. Обредната чорба тук е червена от червения пипер, който някога се правил по къщите, но вече никой не сади гороглед – сортът чушки, който е най-подходящ за приготвянето на подправката. Все още обаче се прави шарена сол от чубрица от градината.

В селото отглеждат и бакла, която наричат боб, и понякога я сеят още през есента, за да расте здрава.

Останали са и малко ябълкови и прасковени градини, които по времето на ТКЗС са били с капково напояване, но със закриването на плановото земеделие, тези толкова използвани днес съоръжения били унищожени. Изобщо селското стопанство в землището на селото все повече и повече намалява. Причините са познати – миграция на младите хора, застаряване на населението, невинаги добри изкупни цени на продукцията.

Някога в Три водици всяко семейство е отглеждало цветя за вътрешния пазар. Гербери, кали и ароматни карамфили от вече почти изчезнали сортове са красели всеки двор и са носели добри доходи на производителите им. Отдавна и този поминък е изчезнал, най-вече заради евтиния внос.

Селото е било известно и с едни от най-големите в страната рибарници за шаран, бял амур и бял и пъстър толстолоб. Те и сега съществуват в двата края на селото и работят като част от Института по рибарство и аквакултури в Пловдив. Така рибата за Никулден в селото е винаги осигурена.

Иначе празникът на Три водици е на Спасовден – четирийсет дни след Великден. Преди курбанът се е правил на стария параклис „Св. Спас“, сега е в самото село, което скоро очаква най-накрая да има собствена църква, която ще е посветена на свети Георги.

Зад параклицса са трите карстови извора, на които е кръстено селото. Водата им идва от Бесапарските възвишения – забележителен с биологичното си разнообразие район, в който дори расте и цвете, наречено на селото. Текирската мишорка Gypsophyla tekirae е кръстена на старото име на селото – Текира, и расте само на Бесапарските ридове и никъде другаде по света.

Три водици е типично село за пловдивската част на Марица, но дори и в типичността си то може да зарадва всекиго, който е наясно, че бъдещето на всяка страна е в трудолюбивата основа, създадена от земеделските производители.

Статията е част от проекта „Мрежа Slow Food Пловдив“ от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019 / Plovdiv 2019 ECOC.

  • Публикации
Информация за автора
Hello World , Slow Food Bulgaria
Малко биографична информация. Малко биографична информация. Малко биографична информация. Малко биографична информация. Малко биографична информация.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *