Йоаким Груево ревниво пази рецептата за прочутата си шкембе чорба

Ако майтапчиите се шегуват, че най-хубавото шкембе е в Ямбол, защото сливналии не го ядат и го изхвърлят в река Тунджа – докато стигне Ямбол, за да го уловят местните, шкембе борбата в село Йоаким Груево почти няма конкуренция в района. Според множество класации (които нямат еднозначността на държавен декрет), Йоаким-Груевското шкембе е на четвърто място по качества в цяла България. Майсторката на чорбата обича да се шегува, че живота си дава, но не и рецептата, казва кметът на селото Наум Нихтянов.


Основано преди 150 години, но с данни за съществуване още от времето на Римската империя, село Йоаким Груево винаги е било косвено свързано с изкусителната за небцето и ноздрите кулинарна магия. Първите данни, че на мястото на днешното селище е имало живот, датират от римско време. Тогава тук е имало пункт за почивка, нещо като страноприемница, разказва кметът на селото. В нея са спирали да почиват и хапват конниците по пътя между Пловдив и Пазарджик, който е минавал покрай Бесапарските ридове.  Пак храната, макар и по косвен път, става причина и за основаването на селото преди век и половина. Тогава тук се заселват влашки копанари, привлечени от изобилието на червен кавак по поречието на река Въча. От дървото те дялкат дървени копанки и лъжици за готвене и хранене, разказват Нели и Мария от читалище „Просвета – 1927“ в селото.
Землището му е плодородно и благодатно за земеделие, неслучайно в началото на Йоаким Груево, откъм общинския център Стамболийски, от години се издига Паметник на плодородието.  Някои наричат селото Пиперково, защото преди половин век тук са идвали хора от други краища на страната, за да гледат пипер. Винаги сме имали много оранжерии за цветя и зеленчуци, особено домати, разказват Нели и Мария, но с годините нещата стават много трудни и хората се отказват. Цветарството все още обаче е жив занаят и мнозина от днешните близо 3000 жители са превърнали в семеен бизнес отглеждането на гербери, рози и зюмбюл в оранжерии.

„Имаме предприемач, който създаде 100 декара оранжерии за производство на домати и краставици с капково напояване. Той въведе хидропоника, впоследствие купи и оранжерията в Кричим“, разказва кметът Наум Нихтянов. И докато агробизнесменът се ориентира към внос на работна ръка, част от жителите на Йоаким Груево емигрират, но голяма част от тях отново се занимават със земеделие – берат аспержи или гъби в Шотландия.

Никой не помни точно кога шкекмбе-чорбата се е превърнала в селска легенда. В началото на 80-те години на ХХ век майсторката й Светла Георгиева се преселва тук от Родопите. Първоначално работи като наемник в местния ресторант от НАРКООП, впоследствие го наема, а накрая го купува и фокусира славата му около пикантното ориенталско ястие.  Всеки ден в заведението се сервират по над сто купи шкембе-чорба.

„Тя сама си бърка нещата, хванала си е чалъма и не иска никой да й се бърка“, разказват жените от читалището.  Единствената кулинарна тайна,  която Светла разкрива, е че на една доза чорба чупи по 30 яйца в тенджерата и застройва ястието  с кисело мляко.  Има и няколко основни правила, които всички знаят – шкембето трябва да е българско, да се вари много дълго, а чесънът да е прясно пресован на кухненския робот.  Но цялата рецепта Светла отказва да сподели и пред местни медии признава:  „Аз самата съм крала занаята, това не се учи от учебник“.

Статията е част от проекта „Мрежа Slow Food Пловдив“ от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *