Трахана, череши и юфка из комшулуците на Куклен

Комшулук в превод от турски означава съседство и е свещена дума в малкото градче Куклен. Тя символизира разбирателството между различните етноси, които от столетия живеят в мир и взаимопомощ. Населението е около 6 400 души от трите основни етноса – българи, турци и роми.  В Куклен има две източноправославни църкви, джамия, католическа църква, а на няколко километра е манастирът „Св. Козма и Дамян“, известен с целебните си сили.

Представителите на различните етноси живеят толкова задружно, че има турци, които по-добре от българи танцуват народни хора, а има и българки, които правят по-хубава баклава и тулумбички от туркините, казват в местното читалище.

Отдавна са изгубени следите кое ястие за кой етнос е типично, но се смята, че турците в Куклен са по-добрите майстори на траханата. Тя е ястие с персийски произход, подобно на попара. Замесва се с квас като тесто от брашно, плодове  и зеленчуци по избор – домати, червени пиперки, моркови, целина, круша, дюля, ябълка, нахут, тиква. Добавят се и подправки като копър,  балканска чубрица, стрит магданоз, джоджен, мащерка или риган. Сместа се оставя да ферментира, благодарение на което траханата придобива леко кисел вкус. После се изсушава на слънце и се съхранява в платнени торби на сухо и проветриво място, за да не бъде нападната от молци. В съвременния вариант може да се държи в свеж вид в буркан в хладилника. Траханата се използва целогодишно за варене на сос, с който се залива препечен надробен хляб, овкусен  със сирене и масло.

През цялата година за закуска и в сладкиши се консумира и домашната юфка, която жените в Куклен правят майсторски. Навремето е месена в дървени корита, наречени нощви, в които е замесвано тесто от яйца, сол, брашно и прясно мляко. После тестото се разточва на фини кори с дебелина около милиметър, които се сушат върху чисто памучно платно на много силно слънце. После юфката се запича до златисто и се прибира в долапите.

Но не тестените ястия са голямата гордост на Куклен – символът на градчето са черешите. Всеки жител на общината има поне по няколко дървета, а мнозина направиха черешови градини с много декари, разказват жените от местното читалище „Никола Йонков Вапцаров“. Череши тук се отглеждат от  незапомнени времена, а с възстановяването на земята черешовите масиви са върнати в реални граници. Някои от по-предприемчивите кукленци ги обновяват и презасаждат с нови черешови дръвчета. Много от местните хора имат агрономически умения, благодарение на Професионалната гимназия по селско стопанство в градчето, открита като Зимно селскостопанско училище през 1936 г. В годините досега се специализира в областта на лозарството, овощарството, градинарството и механизацията. „Но не е това, което беше – навремето автобус събираше учениците от Пловдив, Долни Воден, Асеновград, а за децата от по-далеч имаше пансион“, спомнят си жените от читалището.

За да се запази и популяризира традицията с черешите преди години по проект тук се организира Празник на черешите. По-устойчив във времето обаче се оказва друг ритуал –  „Вдигане на куните“,  който се отбелязва като Празник на плодородието в село Яврово, община Куклен.  Празникът е възстановен преди шест години и се провежда ежегодно на осмия четвъртък след Великден. „Вдигане на куните“,  познат още като „Черковане”,   е описан през 1958 г. от родения в Яврово писател Николай  Хайтов  в монография за селцето. По време на ритуала се изнасят иконите от местната църква и хората отправят молитва за плодородие.

Статията е част от проекта „Мрежа Slow Food Пловдив“ от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *