Виолета Крушкова – млечната принцеса на ферма „Златно руно”

Превъзходни сирена с орехи, боровинки и гъби шийтаке, овче сирене и кисело мляко, дърпан кашкавал на конци и прочутата брънза – кашкавалени кубчета с извара. Това са само част от продуктите на ферма „Златно руно“ в пловдивското село Брестник в Родопската яка. Стопанството е царство на млечните храни, а то си има една принцеса – Виолета Крушкова. Макар и с корона, Вили изпълнява много роли – технолог, търговец, аранжор или просто продължител на традицията на фамилната ферма. Тя е създадена преди повече от 40 години с печалба от тотото. Тогава чичото на Виолета – Атанас Вършилов, печели шестица от тотото и получава 20 000 лева – много пари за онова време. Купува си свръх престижния за времето си автомобил „Волга“, а останалите пари инвестира в покупката на овце. „Така заедно с дядо ми Георги и баща ми Димитър започват да се занимават с животновъдство“, разказва стопанката на „Златно руно“ Виолета Крушкова.

С годините фермата бавно се разраства, после чичото на Виолета се отделя със своите 1200 овце и стотина крави, а тя и баща й продължават със 750 овце.

Животните се доят на ръка, защото лятото живеят в планината – в местността Баш мандра край Бяла Черква. Там няма как да се инсталира агрегат. Зимата фермерите прибират овцете във фермата си на бул. „Асеновградско шосе“ в Пловдив. За тях се грижат братът на Виолета Георги и баща й Димитър, а през сезоните в стопанството работят между 5 и 7 души.

Намирането на добри работници се оказва голям проблем, казва Виолета. Важно е да случат и на добро лято, защото овцете са на свободна паша и ако има големи температурни аномалии – обилни дъждове, жеги или ниски температури, добитото мляко е много по-малко от обичайните количества. Когато е много влажно тревата е прекалено сочна и овчето мляко не достига необходимата плътност. От студа и горещините добивите намаляват, а животните се стресират.

Част от издоеното мляко в „Златно руно“ предават на местна мандра, а 7-8 тона преработват в сирене, кашкавал, брънза и малко масло. Допреди няколко години, когато бе въведена Наредба 26 за директните продажби, продукцията на стопанството се пласираше предимно на приятели и на техни приятели. Но с приемането на наредбата фермата изработва технологичен проект за директни доставки, който е внесен в Българската агенция по безопасност на храните. С разрешаването на преките доставки стопанството започва да произвежда повече кисело мляко, сирене, кашкавал и брънза. Колкото по-голяма свобода за търговия има, толкова по-изобретателна в асортимента става Виолета Крушкова –  тя прави бяло саламурено сирене от овче мляко с чубрица, различни кашкавали с червена боровинка, с риган и мащерка от полите на Родопите, с орехи, с маслини, с био гъби шийтаке. Потребителите много харесват кашкавала с гъби, отлежал над 40 дни в червено вино. Освен всичко останало, Виолета Крушкова е и лицето на фермата – можете да я видите на повечето фермерски пазари в страната, а всяка събота през зимата и всяка сряда през лятото тя предлага продуктите си на нашия фермерски пазар в Пловдив, казва Гергана Кабаиванова, координатор на Slow Food – Пловдив. Организацията е инициатор на поредица от събития за представяне на местната и традиционна кухня, заедно с партньорите от Фермерския пазар. Потребителите харесват много млечните продукти на Виолета и те бързо се изчерпват. Особено се търси кашкавалът, зрял в червено вино, както и дърпаният кашкавал на конци, чиято технология на приготвяне е с разтегляне, усукване и преплитане на фитилите, както когато се меси козунак. По този начин се получават множество нишки и вкусът става хем нежен, хем интензивен.

Статията е част от проекта „Мрежа Slow Food Пловдив от официалната програма на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *